с. Панчарево
|
Кметство с. Панчарево
Население 2651
|
|
 Кмет Димитър Сичанов
|
| Адрес на кметството: |
|
| Транспорт: |
Автобусни линии №№ 1, 3, 4
Маршрутка № 37
|
| Произход на името: |
с. Панчарево
Преданията говорят, че преди ледниковия период, когато Софийското поле е било дъно на езеро, което се е потвърдило и от геологически проучвания, е имало само три села – Яна, Бояна и Старо село Главиша. И трите са били на височините на трите краища на езерото. В преданието се казва също, че село Панчарево се е намирало оттатък Искъра, като се посочва и мястото му – около днешната ВЕЦ “Кокаляне” и кооперациите източно от нея, в подножието на Лозенската планина. Цялата местността там и до днес се именува “Главешо – Каваците”, което потвърждава достоверността на старото име на селото – Главиша, според някои по-късни документи Главишево или Главушево. Друго предание говори за произхода на името. То гласи, че по време на Второто българско царство жителите на селото са се задължили, староб. (главили) да снабдяват с храни, фуражи и оръжие крепостта Урвич, както и да подсигуряват работна ръка за строителството, поддръжката и обслужването и, срещу някъква морална или материална отплата. И така от “главили се – главишевци – Главиша, Главушево, Главешово”.
Панчарево е наследник на средновековната крепост “Урвич”, една от най-силните крепости в Западна България, до която старото село е имало най-удобен достъп и жителите му са били привилегировани по-късно да се черкуват в крепостната черква “Св. Илия”, която е била позната само на тях, поради естествената непристъпност на терена. В Урвич цар Иван Шишман, дал силен отпор на настъпващата към София турска войска. След овладяването на крепостта, положението за местните жители станало непоносимо тежко. Изолираното местоположение на селото и подложеното на постоянни мародерства население продиктувало една мъчителна, но наложителна трансформация – напускането на Главешово и създаването на Панчарево на днешното му място, в близост до турския чифлик, който заемал една голяма територия между Панчаревската баня и Симеоновското землище. Падането на България под турско робство заварило селото на старото му място. Особено тежки били последните 30 – 40 години на неспирни битки, до падането на София под турска власт, след което останалите живи и неотвлечени в робство панчаревци е трябвало да започнат да живеят според законите и повелята на господарите. Най – ранният открит документ за съществуването на Главешово (Главишево) е от 1576 г. на база на т. нар Джелепкешански регистри, отнасящи се до задължението на селяните да предават на турците определен брой овце годишно. Броят на овцете събирани от дадено село е зависел от фамилиите, които се занимават с животновъдство и от заможността на хората.
Легендата разказва… Още преди турското робство село Панчарево се е намирало при река Искър, местността “Каваците – Главешово”. Тогава селото е било нападано, ограбвано и селяните избивани от разни татари, еничари и всякъкви разбойници. През това време е имало една много хубава мома на име Елица. Турският кехая, който е бил на този район, я искал много. Казал и че иска жена да му стане, в замяна на което ще я позлати! Тя не пожелала богатството а нещо съвсем различно – да запази селото и своите съселяни от злото, от непрекъснатите нападения. Той се съгласил и дал дума да изпълни нейното желание. От тогава кехаята изпратил редовна турска войска, прогонил разбойниците и запазил селото. Така Елица станала робиня за да запази своите хора. След години тя успяла да убеди кехаята да премести селото на сегашното му, по – безопасно място. По – късно сам турчинът определил кой род къде да се засели!”
Вероятно е покрай река Бистрица още преди поробването да е имало манастирска воденица, видня и самоков, както това посочват някои от преданията. След падането на България под турска власт, били построени още няколко воденици, притежавани от турци и татари. Турците продължили използването на виднята и самокова. Районът на днешно Панчарево бил по – добре охраняван от турските власти. Тъй като старото село – Главешово страдало много от разбойнически турско – татарски банди, а територията на днешно Панчарево им давала по – голяма сигурност и възможност за допълнителни доходи, то след някое по – тежко нападение над селото, част от жителите на село Главешово се преместили в началото на 16 век около устието и по бреговете на река Бистрица, а според преданията – и в съседното Кокаляне. Абсолютно точна датировка на преместванията на фамилии в Панчарево не е установена, но с това било поставено началото на съществуването на днешното село, най – вероятно под името Паничар, както било записвано в поменниците за дарения на Кокалянския манастир, като старото село – Главешово не престанало да съществува и се населявало със сигурност до 1683/1684г. |
| Историчести, културни и църковни институции на територията на населеното място: |
83 ОУ „Елин Пелин”, с. „Панчарево”, ул. „Елин Пелин” № 21, тел.: 02/ 992 30. Oсновано е преди 133 години, на 1.01.1878 година, от будния панчаревец Петър Панчев в родния му дом.
ОДЗ 66 „Елица”, с. Панчарево, ул. „Риляник” № 10, тел.: 02/992 31 46; Директор – Светла Лазарова
Детската градина в Панчарево е открита през 1949 г. само за летния сезон и по-специално по време на прибиране на реколтата от полето. Впоследствие тя става постоянна и целогодишна, като в началото е била само за една група деца. На 1 юни 1962 г. тя е разширена и приема всички желаещи. Настанена е във вилната сграда на ДЗС-Горубляне, в местността „Лъката”. През 1966 г. започва строителството на новата сграда, която официално е открита на 4 ноември 1972 г. През 1984 г. е открита една яслена група и детското заведение е преименувано в ОДЗ 66. През 1998 г. на ОДЗ 66 е дадено името „Елица”.
Англо-Американско училище, местност “Детски град”
тел: 02/ 923 8810/11.
Англо-американското училище в София (AAS) е независимо международно училище, което предлага образователна програма на ученици от всички националности от детската градина до 12-ти клас. Училището е с идиална цел, основано през 1967 г. Англо-американското училище е акредитирано от NEASC (Ню Ингланд Асоциация за Училища и Колежи в САЩ), както и от CIS (Съветът на Международните Училища във Великобритания).
НЧ „Виделина – 1908”, с. Панчарево, ул. „Самоковско шосе” № 230, тел. 02/9923449
Читалище „Виделина” Панчарево е едно от най-старите в Софийска околия, основано през 1908 г. от младият офицер Стефан Панчев, син на Петър Панчев, завършил висшето си образование в Санкт Петербург. Той събрал петнадесетина свои съмишленици от селото, които по-късно стават и съучредители на читалището. Читалище „Виделина” е действащо читалище, регистрирано под номер 1062 в Министерство на Културата на Република България. Понастоящем развива богата културно-образователа дейност, разделена по възрасти и жанр. Застъпени са съвременни методи за обучение, в различни курсове и направления. Читалището разполага с четири форклорни певчески състави, разделени по възрасти, Три танцови състави разделени по възрасти, Коледарска група, Лазарски групи, школа по пиано и солфеж и школа по Английски език. Библиотека разполага с над 19 501 тома. Читалище „Виделина” е носител на орден “Кирил и Методий” I-ва и II-ра степен за цялостната си дейност.
Черква „Св. Димитър Солунски”
Черквата “Св. Димитър Солунски” в Панчарево е разположена в стария център на селото има статут на паметник на културата от местно значение. Строителството и е започнало преди Освобождението и е осветена няколко години след това, през 1882 г. Изработването на иконоста е дело на Мойсо Стефанов от с. Битуше – Македония, чийто баща също е бил майстор художник. Той се е поминал в Панчарево, но не се знае къде е гробът му. Изографисването на черквата и изработката на някои от най – ценните икони са дело на самоковския майстор Никола поп Радойков (1845-1908)
Кокалянски манастир „Св. Архангел Михаил”
Кокалянският манастир „Свети Архангел Михаил” е разположен в Плана планина, на около 4 километра югоизточно от село Кокаляне и около 6 километра североизточно от село Железница, в подножието на връх Манастирище – (1338 м.н.в). Манастирът е бил в пълна духовна, стопанска и отбранителна връзка със Средновековната крепост “Урвич”, последната твърдина на Цар Иван Шишман, преди превземането на София от турците. Манастирът е изграден през 9 век, по време на управлението на цар Самуил. Според легендите при един лов в Плана, Самуил убил една сърна, която преди да издъхне проронила едри сълзи. Трогнат от това царят заповядал на това място да се съгради манастир в чест на Св. Архангел Михаил. През Възраждането е бил значим книжовен център и на два пъти е опожаряван. След Освобождението в края на 19 век е възстановен напълно. През 1969 г. манастирът е обявен за паметник на културата. Кокалянското евангелие на Йоан Кратовски от 1579г. Кокалянският манастирът е съхранявал много ценни предмети, които днес се намират в Църковно-историческия музей. В Кокалянския манастир е намерен т. нар. „Урвички сборник”, съдържащ похвални слова за архангелите Михаил и Гавриил (включително и похвалното слово от Климент Охридски), както и 26 листа изпълнени с дарителски записки от 16-ти, 17-ти и 18-ти век. При направен анализ се вижда че дарителите от с. Панчарево записвали селото под различни имена: Панчар, Паничар, Панчарево. Кокалянския манастир “Св. Архангел Михаил” е част от Софийската (Мала) Света гора и заедно с Крепостта Урвич, Панчаревският манастир “Св. Никола – Летни” и Крепостната черква “Св. Прор. Илия”, образуват “Урвичкия крепостно-манастирски комплекс”.
Урвички манастир „Св. Никола”
Урвичкият (Панчаревски) манастир “Свети Никола Летни – Мирликийски” е разположен в местността “Урвич” от землището на Панчарево, на 8 км от центъра на квартала, по посока Самоков. Самата обител е част от историческата местност “Урвич” и лежи на северната страна на хребета “Средобърдие” на естествена хубава поляна със западно изложение, гледаща към крепостта Урвич, Царичина скала и сумрачните склонове на Плана планина. Бил е в постоянна връзка със Средновековната крепост “Урвич” и Кокалянския манастир “Св. Архангел Михаил”. “Св. Никола – Летни” е един от 14-те манастира на Софийската Мала Света гора.
|
| Празниците и традициите в населеното място: |
Честват се и се отбелязват традиционните празници: Бабинден, 3-ти март, Великден, 24-ти май, Деня на детето, Съединението на България и Независимостта, Деня на Народните будители, Коледуване, както и станалия традиционен Фолклорен фестивал “С песен и танц в Панчарево” на 12.05.
Организатор на събитията е читалище „Виделина” назад |
|
