Детайли

Категория: Обявления

13.05.2026 г.
Градското развитие на София може да се подобри чрез деен консултативен съвет от всички участници в процеса

Идеята “се роди” по време на среща между столичния ВиК оператор, Камарата на строителите, Столична община и РДНСК

Подобряване на комуникацията между страните в строителния процес, по-ефективно осигуряване и насочване на средствата за изграждане на инфраструктура, интегриран подход в градското планиране и непрекъснат диалог между всички участници в процеса на градското развитие – около тези мерки се обединиха участниците в работна среща на тема „Строителството в София – правила, възможности, инфраструктурни предизвикателства“. В разговора от страна на “Софийска вода” участваха Васил Тренев - изпълнителен директорq и Веселин Димитров - технически директор на водното дружество, инж. Любомир Качамаков - председател на УС на Камарата на строителите в България, и инж. Благой Козарев - зам. председател на УС на Камарата на строителите и председател на Областното представителство на на КСБ в София, арх. Боян Недев - и.д. Главен архитект в Столична община, арх. Здравко Здравков - началник на РДНСК и Георги Шопов - председател на УС на Националната асоциация на строителните предприемачи. В началото на събитието инж. Любомир Качамаков приветства инициативата за такъв дискусионен формат. 
Фокус в изказванията на представителите на заинтересованите страни беше как в рамките на съществуващите правила, процедури и законодателство да бъде организиран по-добре процесът на развитие на инфраструктурата на столицата. 
Проблемът, станал повод за срещата, обобщи символичният домакин Васил Тренев: „Вода до дистрибуционната мрежа на София има. Но когато тази вода стигне някъде до някоя уличка, на която по съответните план-схеми или идейни проекти има предвидени 10 къщи, а изведнъж там се появят 10 блока, това вече е проблем. В “Софийска вода” вярваме, че винаги има решение, но на мен ми се иска да има обща осъзнатост, че не само дружеството ни има ангажимент към този въпрос, а всички заинтересовани страни в процеса – строителни предприемачи, Столична община, архитекти, проектанти, ние като експлоатационно дружество, дори гражданите, които имат интерес да си купят жилище на тази територия и очакват да получат качествена услуга“.
Бе обсъдено и по-конкретно предизвикателството, когато няма планирана инфраструктура, но има интерес за строителство, а също и случаите, когато вече планираната не е изцяло изградена. На това акцентира Веселин Димитров: „Има предвидени резервоари например, които фигурират в Общия устройствен план, но не са изградени. Когато има такива случаи и се появи инвестиционен интерес в тези територии, нашите проектанти започват да търсят решение как може да бъде пренаредена инфраструктурата, така че да бъдат поети  допълнителни водни количества, когато говорим за канализация, или как може да бъде водоснабден нов имот. Това обаче оказва все по-сериозен натиск върху вече съществуващата инфраструктура.”
За да се избегне такова пренатоварване на системата, трябва да се помисли за един работещ механизъм - за координация между  Столична община и „Софийска вода“, коментира и.д. Главен архитект на СО Боян Недев: “Доста ресурс трябва да се вложи не само за построяването, но и за проектирането на тази инфраструктура. Така че пред нас стои въпросът да оптимизираме идейните разработки, как да се направят по-бързо,  в какви обхвати, кои територии да се развият в зависимост от инвестиционните интереси на бизнеса и да се осигури всяко едно обезпечаване, план-схемите и оттам нататък реализацията и чрез инвестиционната програма на „Софийска вода“.  Боян Надев акцентира още и върху необходимостта от баланс и справедливост при разпределянето на инвестициите спрямо всички жители на града, които плащат данъци.  
Според началника на РДНСК и бивш главен архитект на столицата Здравко Здравков правилното планиране на изграждането, но и на финансирането на градската инфраструктура е преди всичко управленска политика: „Първият проблем е финансовият – той не може да бъде решен за цяла София и това трябва да е ясно. Предмет на управленска политика е определянето на зони с активно влияние, в които да се гарантира развитието на инфраструктурата и да се обезпечи канализация и водопровод и съответно ресурс за отчуждаване и изграждане на основните колектори. Вторият проблем е свързан с това, че  таксите за разрешение за строеж не се обвързаха с така наречената “банка”, в която трябваше да влизат средства за благоустройство на територията. Ако се планира правилно, трябва да има и следващата стъпка по средтва за капиталова програма по определени територии“.
В тази посока сподели вижданият си и председателят на УС на Националната асоциация на строителните предприемачи Георги Шопов: Специалистите ги има, волята я има, няма пари. За миналата година строителството е платило данъци и такси на държавата в размер на 7 млрд. лв. По наши изчисления само 7% от тези пари, ако отиват за инфраструктурно обезпечаване на територията, новите квартали ще бъдат зелени градини. С улично осветление, тротоари, перфектна канализация”. Георги Шопов застъпи тезата, че тези средства не се връщат обратно към този ресор и това не е справедливо спрямо гражданите. 
В този диалог с обобщение се включи зам.-председателят на УС на Националната камара на строителите инж. Благой Козарев, според който решението е “кардинална промяна в подхода как се осъществяват инвестиционните намерения. Защото ако не обърнем целия процес и не го гледаме по-глобално, ако продължаваме да работим на парче, няма да стигаме далеч”. 
Участниците в  срещата единодушно се обединиха около идеята да създадат съвместен консултативен орган, в който периодично да се обсъждат конкретните предизвикателства пред интегрираното развитие на столицата и да търсят заедно трайните работещи решения.
Голяма полза за всички страни би имала дигитализацията и използването на ИИ технологии за оценка, качество и синхронизация на плановете и осъществяването им в градското строителство.